По глава първа от любимия роман на българите "Под игото" - в чест на първата година от управлението на ГЕРБ и в навечерието на поредния доклад на Европейската комисия… Разказва Любослава Русева:
Да надникнеш в задкулисието
Тая прохладна вечер премиерът Борисов, гологлав, по халат, вечеряше с домочадието си на двора. Трапезата беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше деня и нощя.
Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на чедата. А тия бяха многобройни, опустошаваха мигновено хлябове и блюда и напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Премиерът хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело: - Яжте, татовата, да порастете! Цачева, налей паницата пак!
Пийте бре, маскари!
Цецка Цачева отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Борисов я поднасяше, като казваше благоразположено: - Пийте бре, маскари! И паницата изреждаше всичкия народ. Очите светваха, бузите се зачервяваха и народът си облизваше с наслаждение устните.
Премиерът имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. По тая причина той направо поверяваше на близките си ключа от ковчега с парите.
- Иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете! Друг път поръчаше: - На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. - И излизаше.
Като беше постоянно слисан с премиерските си работи, Борисов само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин: - Фидосова, не се пресягай така на софрата, не бъди такваз фармасонка. - Трайчо, що си се разкопчал като ахиевски читак? - Дянков, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога вдигнем ДДС-то, тогава се разтягай.
Но само когато беше разположен Борисов, наставленията му имаха такъв тон; сърдит ли беше нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание.